На главную страницу форума Сообщество православных веб-разработчиков
Форум каталога «Православное Христианство.ru»
Внимание! Вход на форум
для зарегистрированных
пользователей находится здесь!
О форуме  •  Главная  •  Вход для зарегистрированных пользователей  •  Регистрация  •  Забыли пароль?  
 Главная страница » Славянская типографика (fonts) » fonts (2003 г.) » Novyj CS-slovarj
  Текущее время 01/10/2014 18:14:14 

 Этот форум закрыт, вы не можете писать новые сообщения и редактировать старые.   Эта тема закрыта, вы не можете писать ответы и редактировать сообщения. Предыдущая тема :: Следующая тема  
Автор Сообщение
Сообщение 28/01/2003 16:18:39    Novyj CS-slovarj Ответить с цитатой

www.pechatnyj-dvor.su
Живет на форуме


www.pechatnyj-dvor.su
Зарегистрирован: 12.11.2005
Сообщения: 733

В Болгарии издали первый (из двух) том словаря:

архимандрит д-р Атанасий Бончев
РЕЧНИК НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК
ТОМ I. А-О
София 2002

352 страницы формата А4, слова даны в правильной
орфографии (сравнительно со словарем
прот. Г. Дьяченко), но "как в оригинале", т. е.
без принудительной нормализации -- оттого и на изц-/изч- слова есть, и пять разных написаний слова "верблюд", и т. п.

Технически издано не идеально. Техреда, похоже, не было вовсе, а корректор очень торопился. Использованный
ц.-сл. шрифт местами странно архичен (чашеобразное "ч", z-образное "з"), придыхание при заглавных буквах стоит по-гречески -- не сверху, а перед ними, а вот при строчных вместо придыхания набрана камора, причем стоит она
между первой и второй буквами!

Но вообще вещь должна быть крайне полезная.

Стоит такая радость 38$ + пересылка (я одновременно заказал 4 книги, за все вместе было 12$). Куплено тут: http://www.pensoft.net/ (у них еще много всякого интересного).

Издатель -- Народна библиотека "Св. Св. Кирил
и Мефодий". Стоит их копирайт, а также упомянутых
ниже племянниц автора. Их адресов для связи нет,
а издатель (эта самая Народная б-ка) -- 1037 София, бул. "Васил Левски" 88, тел. 988 28 11 (206, 287).
Скооперироваться было бы полезно и для нас,
и для них -- в плане возможного исправленного
переиздания.

Тираж не указан.

Далее прилагается рассказ об авторе и издании, а также предисловие автора. По-болгарски (возможны ошибки
OCR, тем более что распознавалось в русском режиме). Если какие-то места надо будет перевести -- спрашивайте.

=========================================================

БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА АРХИМАНДРИТ Д-Р АТАНАСИЙ БОНЧЕВ

Роден на 03.02.1915 г. в гр. Разград. Остава кръгъл сирак на 13 години. Завършва средното си образование
в Софийската духовна семинария. Учи в Софийския
държавен университет -- Богословски факултет. За добър успех е предложен за стипендиант и заминава за Германия, университета -- гр. Марбург, където получава второ висше образование във философския факултет, специалност
византология и славистика и защитава докторат
по философия (28.03.1945 г.). С протокол N 139
от 15.12.1947 г. дипломата му е призната официално от Министерството на народното просвещение. До 1950 г. е учител по немски език в Софийската духовна семинария, а по-късно в семинарията в с. Черепиш. През 1955 г. е изпратен в Москва като предстоятел на Българската
православна църква. Там той се разболява тежко,
преждевременно се завръща в България и е изпратен като послушник в Бачковския манастир, където е екскурзовод на чуждестранни гости през 1956--1960.

На 01.07.1960 г. е върнат в София и постъпва като старши научен сътрудник в Църковноисторико-архиелогическия музей при Светия Синод, отдел "Ръкописи и старопечатни книги". В музея работи 16 години, до пенсионирането си.

Междувременно е член на комисията за издирване
на старини в чужбина към тогавашния Комитет за култура -- 1974 г.

Сред останалите му трудове са: "Църковнославянска
граматика и речник на църковнославянския език
към граматиката", София, Синодално издателство --
преведени и на румънски език; "Климент Охридски -- слова и поучения", превод от старобългарски език, София,
Синодално издателство. Автор е на множество статии и съобщения по актуални църковно-обществени
и църковно-исторически въпроси, поместени в "Църковен вестник". До последните си дни участва в изнасянето на църковни служби на църковнославянски и гръцки език.

=========================================================

ИЗДАВАНЕТО -- 36-ГОДИШНА ИСТОРИЯ!

Речникът на църковнославянския език е уникален труд на архимандрит д-р Атанасий Бончев, който има също
и уникална история, свързана с неговото издаване.

На 10.02.1956 г. Светият Синод на Българската
православна църква (БПЦ) възлага на архимандрит
д-р Атанасий Бончев, предвид неговото образование, съставяне на Речник на църковнославянския език
за нуждите на БПЦ. Десет години по-късно, в 1966 г., речникът е готов и авторьт моли да бъде включен в плана за издаване на Светия Синод за 1967 г. Поради своето изключително значение и голям обем Синодалното
издателство препоръчва речникът да бъде предоставен за мнение и одобрение от Института по български език към Българска академия на науките (БАН). Пробите,
представени през 1967 г., са одобрени. Целият материал е предаден през 1968 г. в издателството на БАН и влиза в неговия план за 1969 г. Изнизват се годините от 1968 до 1971 и само статия във в. "Отечествен фронт",
бр. 8218/1971 напомня за труда на д-р Атанасий Бончев. На 28.06.1973 г. на разширено заседание на секцията по български език при БАН, под председателството
на чл.-кор. Кирил Мирчев, присъстващите учени, кандидати на богословските и историческите науки, вземат
единодушно решение да бъде приет за печат трудът
на архимандрит д-р Бончев. Предложен е за обсъждане и в Духовната академия "Св. Климент Охридски",
Църковно-историческия музей при Светия Синод,
Кирило-Методиевата комисия към Президиума на БАН
и други институции. От писмо на проф. Кую Куев
(24.04.1974 г.) авторът узнава, че речникът вече се обработва технически.

Архимандрит д-р Бончев почина от рак на 29.07.1978 г. огорчен, че не е видял реализиран труда на своя живот. След осем години отлежаване, с протокол N 9 --
от 26.10.1978 г. на Редакционно-издателския съвет
на БАН, както и с протокол N 1, т. 1 от 31.10.1979 г. на Президиума на БАН, речникът влиза в тематичния план на издателството на БАН за 1980 г. Престоява близо
20 години там, съхраняван лошо, ксерокопиран тайно, разграбван, поради което днес липсват седем страница. През 1997 г. второто поколение наследница на автора се обърна за юридическа помощ към известния с ерудицията си по въпросите на авторското право млад адвокат
Лъчезар Немски. Настоятелните и правноаргументирани действия на адвокат Немски доведоха до връщане
на оригинала и ксерокопията и започнаха по-нататъшни постъпки за издаване на "Речник на църковнославянския език."

Ето какво пише самият автор за своя труд в писмо
до акад. Кирил Мирчев (26.11.1966 г.) -- "Речникът съдържа 26 хиляди думи и е съставен по нормите за историческите речници. Всяка речникова статия съдържа
църковнославянска дума, старобългарския й облик (само при фонетична и правописна разлика при тях), съответната старогръцка дума, обясненията и посочка къде се среща думата и кратки изрази. При такава разработка и в такъв обхват този речник би могъл да служи на по-широк кръг хора." И отново в писмо до Патриарх Кирил
(23.03.1966 г.) -- "...да служи на учащите се в нашите духовни училища, да ползва свещеници и всички, които се интересуват от богослужебния език на православните
славянски църкви, за любителите на славянска
православна религиозна духовно-назидателна
и богословска литература от миналите столетия. Да служи за научни справки, защото в него се посочват класическите и най-важни места от библейските и богослужебните книги."

Трудът на архимандрит д-р А. Бончев е подкрепен
и достойно оценен от академичната общност, за което свидетелстват рецензиите и изказванията на:

Доц. Т. Сарафов: "...Благоговение за огромния труд и вещина, което човек изпитва пред това епохално научно дело."

Ст. Кожухаров: "...Пред всички слависти стои един
забележителен труд, нужен отдавна на славистиката..."

Проф. Б. Ангелов: "...Капитален труд... с епохално значение."

Макариополски епископ Николай: "...ценен принос
за богословските дисциплини -- Литургика, Стари и Нови Завет, църковна догматика."

Проф. К. Мирчев: "Речникът ще бъде посрещнат с овации в целия славистичен свят и ще стане настолна книга, като заеме достойно място сред всички речници."

Ал. Милев: "...съдържа думи, които не се срещат
в речниците от този тип на руски и сръбски език."

Проф. Д. Иванова-Мирчева: "За пръв път в славистиката архим. д-р Атанасий (Димитър) Бончев включва цялото словно богатство, познато ни досега."

* * *

Днес, през 2002 г., след тази мъчителна история
по издаването и 36 години след написването на речника, който по обем на материала е достоен за авторски
колектив, съставен от един от най-ерудираните слависти на България, имал обаче духовен сан по време
на комунистическия режим, не можем да не отбележим заслугата на издателството на Народната библиотека
"Св. Св. Кирил и Методий", което прие с разбиране, адмирация и голямо желание да издаде "Речник
на църковнославянския език". Заслуга за появилото се издание има самоотвержения труд
на Редакционно-издателския отдел с главен редактор Анелия Горанова, изключителното себераздаване
на двете прекрасни професионалистки и единствени
изпълнители по набиране и корекция на материала -- Ани Колчева и Елена Узунова, както и пълната подкрепа и участие на проф. дфн Боряна Христова -- научен
редактор на речника, безкрайна благодарност на този колектив.

И ако архимандрит д-р Атанасий (Димитър) Бончев беше жив, с присъщата му, останала в паметта на сподвижниците му, изключителна скромност би казал: не на мен
благодарност, а "Хвалете Господа с небес..." и "...защото Нему подобава слава, чест и поклонение сева, винаги и вовеки веков." Амин.

Мариана и Людмила Бончеви, племенници на автора

=========================================================

УВОДНИ ДУМИ

Църковнославянският език е църковен език, създаден на базата на руската редакция на старобългарския
книжовен език. Неговото развитие обхваща един
дълговековен период -- от XI до XVII в., като постепенно той стеснява своите функции и се превръща в езика
на свещените книги, поради което и може да бъде
определен най-кратко Lingua Sacra. Останал като
латинския и като старобългарския преди всичко за висока книжовна употреба, църковнославянският не се е развивал по законите на живия език, нито пък е могъл да служи за ежедневно общуване. Без съмнение обаче той е бил през XVIII, XIX дори XX в. източник на огромно лексикално богатство, от което са черпили такива писатели като Карамзин, Лермонтов, Пушкин, Достоевски, Толстой и много други.

По българските земи църковнославянският език навлиза още от XVII в. заедно с десетките, а по-късно и стотици печатни църковнославянски книги. Авторитетът му
за Православието е толкова голям, че още от втората половина на XVIII в. постепенно става основният език на богослужението. Това е езикът на библейските
и богослужебни книги, който и до днес сме свикнали да чуваме в църквите и манастирите. Той запазва
непокътната своята същност през вековете употреба
в Болгария и остава лексикографски източник и за новата българска книжнина и литература. Българските писатели употребяват църковнославянизми за колорит,
за придаване на старинно значение, създаване на тържествена атмосфера.

Схаващан основно като инструмент на вярата,
църковнославянският език е бил обект на сериозни
изследвания, чийто акцент пада върху теологичната
същност. В този дух е съставен и настоящият първи
в българската наука речник на църковнославянския език, дело на архимандрит Атанасий Бончев. Той предлага
на вниманието на интересуващите се един издържан
научен справочник. Основните му ползватели ще бъдат студенти, млади духовници-богослови, филолози
и историци, както и всички онези, които се интересуват от терминологията на Православието. Особено полезен е речникът там, където обяснява понятия, свързани
с богослужението, литургиката и монашеския живот, където пояснява някои лични и географски библейски имена
Много информация носят и онези статии, които са
посветени на известни писатели и духовници от ранните векове на християнството. Той предлага и ценни податки за историята на руския, на българския и на сръбския книжовни езици, както и за развитието на духовността и културата по нашите земи в един сложен, преходен
период, какъвто е краят на XVIII и първата половина на XIX в.

Речникьт на архимандрит Атанасий Бончев сьдържа около 26000 речникови единици, които са извлечени от корпуса на всички руски печатни църковнославянски книги
и от някои ръкописни източници, които навсякъде точно и добросъвестно са посочени. Използвани са, разбира се, всички излезли приживе на автора речници на
църковнославянския език и особено посмъртно издаденият на И. И. Срезневский "Материалы для словаря
древнерусского языка", определен от съвременниците му като "величествен паметник на руската лексикография". Всички използвани трудове са безспорно преимущество на настоящия речник, които се стреми да постигне пълнота в представянето на църковнославянския език именно
в битността му на инструмент на Православието
по българските земи. Включени са обаче и думи, заети от старобългарските речници на Востоков и Миклошич, основа на които са съвсем различни и много по-ранни писмени паметници, очевидно поради презумпцията, че като основа на църковнославянския е послужил
старобългарският език. Това обаче коректно е оказано и ползвателят може да го има предвид при работата си със справочника. Всяка речникова статия е придружена от семантична разработка, определени са всичките
й значения и спецификата на употребата й, навсякъде са приведени гръцките съответствия. Изрично се посочва точно къде в източника е употребена думата.

Изработването на един речник е невероятно тежка
и трудоемка работа. За да се подготви и бъде истински полезен, са нужни много познания, умения, надареност, търпение и главното -- любов към езика и уважение
към бъдещите читатели. Всичко това е налице в настоящия труд и за Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" е много радостно, че, макар и посмъртно, се ангажира с издаването на този колосален труд. Жалко, че той дълги години е бил използван в ръкопис и по тази причина има изгубени листове, които днес не могат да се възстановят.

В езика на архимандрит Бончев не сме правили почти никакви поправки -- той е запазил очарованието на една архаика, аромата на едно отминало време и по този начин ни напомня за делото и подвига на цяло поколение
български учени, които си отидоха за жалост недооценени, но които, горещо се надяваме, бъдещето ще запомни и овековечи.

Б. Христова

=========================================================

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА

В българската речникова литература досега нямаме пълен речник на църковнославянския богослужебен език. Някои малки речници са поместени в учебниците
по църковнославянски език (Карагюлев и И. Г. Бакалов, Ст. Младенов и Бакалов, Ат. Бончев). Отпечатаните като отделно издание "Славяно-българско речниче"
от Т. Василев и "Наръчен църковно-славянски словарь..." от А. Сърбински са много кратки и отдавна изчерпани. "Църковен славянско-български речник" от И. Г. Бакалов има предимно енциклопедичен характер. И той е кратък и отдавна изчерпан. "Лексиконът" Към "<hip>Христома'fiа славя'нскага jазы'ка</hip>" от възрожденеца иеромонах Неофит Рилски е църковнославянско-гръцки речник.
Той е старопечатна книга и библиографска рядкост.

Преценявайки необходимостта от пълен
_църковнославянски_ речник, който да бъде поставен на научни основи и да отговаря на съвременните
изисквания на лексикографията, патриарх Кирил ми внуши идеята да съставя такъв речник, който да ползва всички, които се интересуват от богослужебния език
на православните славяни, да бъде помагало
за любителите на славянската православна
духовно-назидателна и богословска литература
от миналите столетия и да служи за филологически справки.

Започнах трудната и отговорна задача по изработването на речника през 1956 г. в Бачковския манастир, в чиято библиотека се пазят множество старопечатни славянски и гръцки книги. В продължение на няколко години извърших първата и най-важна част при съставянето на речника -- извличането на църковнославянските думи (заедно
с гръцките съответствия) от Славянската библия (77 Книги на Стария и Новия завет), от богослужебните книги
(12 минея, Осмогласник, Постен триод, Цветен триод, Ирмологион, Часослов, Псалтир с последования,
Служебник, Архиерейски чиновник, Велик требник,
Месецослов, Типик), от Кормчая Книга, Чети-минеите, Пролозите, Добротолюбие, Алфавит духовний и много
други църковнославянски книги (вж. "Съкращения").
По този начин се събраха около 250000 фиша с думи
в различии граматични форми и с посочки, откъде
е извлечена думата. За всяка заглавна дума разполагах с по няколко или с десетки фишове, в които се разкриваше напълно значението (или различните значения и отсенки) на думата. За по-голяма пълнота на речника този списък на заглавни църковнославянски думи бе допълнен с думи, които взех от речниците, споменати в "Лексикографски източници".

Особено приятен дълг за мене е да изразя тук чувство на признателност и почит към паметта на моя учител
по старобългарски и църковнославянски език в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", именития славист
акад. Стоян Романски, който, страдащ от тежък телесен недъг, за отмора посещаваше Бачковския манастир
през 1956--1957 г. почти всяка седмица, зиме и лете, и прекарваше тук по два дни -- събота и неделя.
Ст. Романски прояви интерес към моите занимания
върху речника и ми даде ценни упътвания, особено за работата с фишове.

* * *

Строежът на речника е основан върху нормите
на историческите речници. Всяка църковнославянска дума е разработена в самостоятелна речникова статия.
Речникът съдържа 25000 заглавни думи.

След заглавната църковнославянска дума е отбелязан нейният старобългарски облик -- само при фонетично
и правописно различие между тях (например <hip>пу'ть <меньше> пuть; а='бiе <меньше> абиjе, аббjе</hip>). Посочването на старобългарските облици на заглавните думи, освен че има етимологическо значение, прави
възможно _отчасти_ използването на речника
сьщевременно и като _старобългарски речник_. Дадени са и гръцките (византийско-гръцките) съответствия
от оригинала за по-точно обяснение
на църковнославянските думи и с цел речникът, поставен на научни основи, да служи на поголям кръг читатели у нас и в чужбина. Когато църковнославянската дума няма
съответствие в грьцки текстове, значението й на гръцки език е дадено произволно, като при такива случаи гръцката дума е отбелязана със задпоставена звездица.

Запазен е правописът на славянските текстове.
Ударението се дава по правило при всяка дума, макар че при едносричните думи няма значение. (Извитото ударение се употребява за различаване на съзвучни граматични форми: <hip>ра'бъ</hip> им. пад. ед. ч., <hip>ра^бъ</hip> род. пад. мн. ч.). Придиханията, заимствани от гръцка писменост, без да имат някакво значение
в църковславянския език, се дават само поради пиетет към традицията.

За всяка заглавна дума се посочва книгата и мястото, откъдето е взета думата. При особени случаи се дава и кратък текст. Заглавните думи са наредени по азбучен ред. Те са дадени в началната (изходната) им форма. Като заглавни думи в общия азбучен ред са включени
и някои други форми, които значително се различават от основната форма на съответната дума (например
<hip><е>='млю</hip> сег. вр. ед. ч. 1 л. от <hip>и=ма'ти</hip>).

Към всяка заглавна дума има кратка граматична
характеристика (форми и граматични бележки).
При _съществителните имена_ са посочени граматичният род и окончанието за родителем падеж единствено число. _Прилагателните имена_ с твърда основа са дадени
в пълната и кратката им форма в именителен падеж
единствено число мъжки род. Формите за женски
и за среден род (<hip>-ая, -ое, -а, -о</hip>) се подразбират. Прилагателните имена с мека основа са отразени
с окончанията за трите рода (<hip>вече'рнiй, -яя, -ее, А=арw'нь, -я, -о<у></hip>). _Глаголите_ са дадени
в инфинитивна форма (неопределено наклонение), като се посочват 1 и 2 лице единствено число сегашно
(респ. просто бъдеще) време. Посочен е и видът
на глагола (несвършен или свършен). При някои случаи е отбелязано дали глаголът е преходен, или непреходен. Значенията на глаголите в новобългарския език съгласно с установената лексикографска традиция са изразени
с формата за сегашно време единствено число 1 лице. Пред съвременнните им български съответствия
от свършен вид се поставя частицата да. Особените
форми на заглавните думи се посочват в края на речниковата статия.

Различните значения или отсенки на една и съща
църковнославянска дума са отделени с арабски цифри и с български букви. При определяне на значенията
на първо място се поставя най-близката съответна
новобългарска дума. Чрез това нагледно се изтъква
приемствеността между старобългарския,
църковнославянския и новобългарския език.

В предлагания "Църковнославянски речник" като пръв труд у нас от такъв вид и в такъв обхват ще се открият
недостатъци и непълноти. Авторът се надява, че
безпристрастната критика ще оцени благосклонно този скромен принос в българската лексикография
и снизходително ще отбележки случайните пропуски.

архим. д-р А. Бончев

=========================================================

TOP Посетить сайт автора BOTTOM Ссылка на это сообщение  
Сообщение 29/01/2003 00:13:49    Novyj CS-slovarj Ответить с цитатой

www.cslav.org
Живет на форуме


www.cslav.org
Зарегистрирован: 12.10.2006
Сообщения: 823

Mikhail Grinchuk wrote:

Цитата:
В Болгарии издали первый (из двух) том словаря:

архимандрит д-р Атанасий Бончев
РЕЧНИК НА ЦЪРКОВНОСЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК
ТОМ I. А-О
София 2002

чудесно!

Цитата:
352 страницы формата А4, слова даны в правильной орфографии (сравнительно со словарем
прот. Г. Дьяченко), но "как в оригинале", т. е.
без принудительной нормализации -- оттого и на изц-/изч- слова есть, и пять разных написаний слова "верблюд", и т. п.

из описания я понял, что орфографию в этом словаре нормализуют по старославянскому образцу. Если это действительно так, то вряд ли такой подход целесообразен, учитывая необходимость в словаре и как в нормативном пособии по современной ЦС орфографии, которая со старославянской не совпадает. Но может быть это просто мои неправильные догадки. Нельзя ли бы было отсканировать страничку для более обстоятельного ознакомления? Быстро ли доходит заказ в дальнюю заграницу?

с уважением
Дмитрий Трубчанинов

TOP Посетить сайт автора BOTTOM Ссылка на это сообщение  
 Этот форум закрыт, вы не можете писать новые сообщения и редактировать старые.   Эта тема закрыта, вы не можете писать ответы и редактировать сообщения. Часовой пояс: GMT + 4

Показать сообщения:   
 
 Главная страница » Славянская типографика (fonts) » fonts (2003 г.) » Novyj CS-slovarj
 Страница 1 из 1
 
 
 
Вы не можете начинать темы
Вы не можете отвечать на сообщения
Вы не можете редактировать свои сообщения
Вы не можете удалять свои сообщения
Вы не можете голосовать в опросах
Вы не можете вкладывать файлы
Вы можете скачивать файлы
Перейти:  


   Сообщество православных веб-разработчиков Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group | Template Neon v1.0 | Crystal